Представяли ли сте си някога България да е топосът на напрегнат трилър на мястото на обичайните мегаполиси? На мястото на градове с безкрайни лабиринти от улички, изоставени сгради и тайни врати, които лесно биха осигурили така важната за героите анонимност? Да, може би родната столица би могла да е достоен заместник на Лондон, Ню Йорк или Париж. А какво ще кажете за Габрово?
Точно това е мястото, което Димитър Желев е избрал за героите на романа си „Бунтът на сенките“ (издателство „Потайниче“). Първата половина на книгата ни запознава със съдбите на някои от жителите на Габрово. Марко е служител в габровското бюро по труда. Животът му е дефиницията на обикновен. Вера – самотна майка на близнаци, работи като психотерапевт на две места, за да може да води достоен живот. Свързващото звено между Марко и Вера става властният бизнесмен Пламен Диков. Диков държи габровските институции в ръцете си, подкрепен от харизматичен депутат от София. Сигурни, че законът винаги е на страната на властимащите, Диков и неговият кукловод Бранко Чернев се подиграват със съдбите на безпомощните граждани на Габрово. Човешката душа обаче не може да бъде потискана вечно и когато Диков и Чернев достигат тази граница, съдбите на Марко, Вера и още няколко ограбени от достойнството си герои се преплитат и се обединяват срещу неправдата.
Героите на Димитър Желев са внимателно изградени и толкова истински, че чак боли. Всяко посегателство върху тяхното достойнство резонира у читателя – най-вече защото героите не са невероятни обучени агенти на някоя спецслужба, а обикновени български граждани, подвластни на така познатите ни сриваща се икономика, безработица и несправедливо разделение на класите.
На моменти брутално искрен, „Бунтът на сенките“ държи читателя от първата дума. Начинът, по който Марко обединява жертвите на корумпираните Диков и Чернев, е вдъхновяващ, а находчивостта, с която планира отмъщението си, не отстъпва на нито един класически герой от трилър. Когато Марко се влюбва – и ти се влюбваш, когато се ядосва – искаш отмъщение, а когато страда – се предаваш на сълзите и страдаш с него.
Проблемите, представени в романа, минават границите на кориците и се сливат със света, в който живеем – един своеобразен wake up call, който не би могъл да остави никого безразличен към заобикалящата го действителност.
