fbpx

„Невъзможната“ от Магдалена Георгиева (изд. „Потайниче“) определено е една много женска книга. Всички женски персонажи в нея ми се виждат колкото самостоятелни, всяка със своята си роля и в своя си разказ, толкова и свързани една с друга, като че ли всички те са съставни части на една стихийна жена изобщо.

„Невъзможната“ може да се разглежда и като отплата на рицарската любов, защото рицарската любов, макар и да включва бегло образа на жената като жена на сърцето, винаги се е въртяла около чувствата на рицаря, страданията на рицаря, героизма на рицаря и изобщо тази рицарска любов е с център рицаря. Именно това отношение към жената и ролята ѝ в любовта намира отплатата си в сборника с разкази „Невъзможната“. В тях, макар че присъстват мъже, сякаш всичко се върти около жените, представена е смяната на ролите по отношение на „рицарската любов“. Тази книга дава израз на женското лице на любовта.

Бих казала, че тази книга е олицетворение на „Търсете жената“, само че тук тя не се крие, дори напротив, показана е в цялата си светлина, с всичките си терзания, надежди и всевъзможни проявления – от старата вещица, през на пръв поглед хрисимата първа жена на кралския ковчежник, през модерната французойка бунтарка, до самодостатъчната юристка. Женските персонажи в книгата са представени по някакъв стихиен, невъзможен за обуздаване начин и задължително с лека мистичност (винаги са някакви магьосници, вещици, имат видения).

Книгата дава като че ли една цялостна представа за жената изобщо, доколкото всички женски персонажи в нея са колкото отделни, толкова и свързани и създават впечатлението, че са съставни части на женската природа, различни нейни модуси, взаимосвързани помежду си. Книгата дава представа за цялост и в още едно отношение – тотално единство на хронотопа от гледна точка на това, че има и почти приказни истории с някакви замъци и екзотични вещици, и истории и персонажи от Френската революция до наши дни. Сцена на изява на различните женски модуси стават както мистични, приказни земи, така и съвсем реални топоси като Париж, Лондон, Корнуол. Поради тази причина „Невъзможната“ може да се разглежда като етюд по описване на женската природа с претенция за универсалност.

Освен безспорния повествователски талант на авторката Магдалена Георгиева впечатление правят и илюстрациите, съпровождащи разказите, дело на художничката Дияна Нанева. Техните изчистени линии придават една особена мекота на женските образи и ги правят като че ли много по-забележителни от мъжките. И при илюстрациите се наблюдава изместеният към жената акцент, който събира всички тези женски образи в един образ на жената изобщо.

Илюстрациите към разказите по един доста изтънчен и ненатрапчив начин представят основната рамка на повествованието и са своеобразен вид прелюдия към тези разкази, благодарение на загадъчността си. Още преди читателят да се е запознал с текста, вижда пред себе си една енигматична рисунка, в която нещо е закодирано и която тепърва предстои да разгадае с четенето на разказа. След прочитането му отделните компоненти на илюстрациите в енигматичната и на пръв поглед нищо неразкриващата рисунка се свързват помежду си със смисъл, несъмнено оставяйки читателя с чувство на задоволство от разгаданата загадка.

0
    0
    Количка
    Количката е празнаВърни се в магазина