Бъдете подготвени, че тази книга ще бръкне право в сърцето ви. Ще ви разплаче, ядоса, ще ви накара да се чувствате малки и незначителни, завладени от тривиалните си ежедневни проблеми. По най-безмилостния начин ще ви припомни, че животът е това, което имаме тук и сега. Утре една новина може да срине плановете и целите ни. Да преобърне светогледа ни и този на хората, които ни обичат. Няма го спокойствието от младостта, че животът е пред нас. Няма я сигурността от образованието и възпитанието, че те ни вещаят светло бъдеще.
Утре тялото ни може да е различно, изморено. Болно.
Утре може и да не дойде.
А когато болестта се сблъска с реалността, нещата могат и да придобият уродлив вид. И безнадежден. Често тежката диагноза у нас се равнява на смъртна присъда. В ума на много хора думите „имаш рак“ обикновено звучат като едно чисто и просто „умираш“. И това като че ли не стига. Оттук агонията се усилва от болезнения и ужасяващ път, по който поемаш с надеждата да оцелееш.
„Диагноза или присъда“ е челен сблъсък с действителността. Груба и тъжна среща, която постепенно може да обезвери човек. Като отровата от банката, впита във вените, която бавно убива всяка клетка в тялото ни.
Книгата е откровен и много личен разказ на една майка, загубила детето си в битката с левкимията. Всички знаем колко страшна е тази диагноза и често предпочитаме да не мислим за съдбите на болните. Книгата обаче е тук, за да ни покаже, че не бива да затваряме очи пред болката и реалността зад болничните стени. Пред тежките манипулации и процедури, които могат да убият духа още преди болното тяло.
Книгата поставя и важни въпроси. Какво е отношението на лекарите, заклели се да спасяват човешки животи и колко съпричастни са институциите и органите, отговорни за здравето и живота ни?
Утре не дойде за Боби на 21 г. Утре нямаше и за много други хора с диагноза.
Нека бъдем по-замислени и чувствителни по темата, за да може утре може да не е така. „Не можем да променим съдбата си, но можем да опитаме да бъдем по-добри“.
