Алхимия на любовта. Луда книга за любов и една университетска интрига
Това е книга за любовта и думите, с които тя се появява, танцува, тържествува, отива си и се превръща в спомен. Защото любовта най-често не умира, тя се оттегля, тя се скрива в усамотенията на света.
• • •
Като вземем за критерий цялостното творчество на Нихело Немо, бихме могли да кажем все пак, че този писател не е някакъв дълбокоумен многознайко, склонен към инфантилна регресия, а по-скоро един достоен за уважение интелектуален акселерат.
Нихело Немо (на латински – Никой и Нищо) без съмнение узаконява осезаемата „алхимичност“ на текстовете и изразява желание не за анихилиране на персоналността, а по-скоро на светско-профанния ѝ модус. В него има нещо много дръзко и крайно, което сякаш е знак и за потенциална готовност да се прекрачи границата на модерното и да се отиде отвъд. Ако някой иска да проникне в дебрите на неговите книги, ще трябва да се изправи на пръсти.
Проф. Петър Стефанов
Разказите в „Невъзможната“ са резултат от творческата енергия по тема, вълнувала авторката Магдалена Георгиева повече от 20 години – темата за невъзможната любов. Разположени в различни епохи – от Античността до съвремието, облечени в различни костюми, героите са разкъсвани от пагубни страсти. Човешките взаимоотношения са опънати до краен предел в борбата на изгарящата любов с непреодолимите етични или житейски препятствия. Всеки от деветте разтърсващи разказа е илюстриран от художничката Дияна Нанева в характерния ѝ стил.
Магдалена Георгиева е юрист. Тази професия оставя ярък отпечатък върху творчеството ѝ, а писането е неделима част от нейната биография. Измисля истории от 10-годишна. Пише проза и поезия. Настоящият сборник с разкази „Невъзможната“ е дебютната ѝ книга.
Гледах я, седнала на софата, преизпълнена с томителна нега, усещах младия дъх на млечната ѝ кожа, учестеното и дишане бе покана за ръката ми, която се плъзна по ефирната тъкан, едва прикрила най-сладостното тяло на света... Отново усетих онова божествено потръпване, което могат да усетят в първия миг на първата милувка само онези, които любовта е избрала, за да се наслади на самата себе си... Докосването на устните бе взрив от светлина, слънцето бе в нас, ние бяхме слънцето, някакви планети и звезди се въртяха наоколо, някакви галактики и вселени – но нищо не бе по-голямо и по-необхватно от любовта ни, защото тя бе самият Всемир...
Йото ПАЦОВ,
Еписто 22 – Ден на Конг Джонга
