Василен Васевски живее в Чикаго, САЩ, където е преподавател по рисуване в колежа „Харолд Вашингтон“. Активен участник в живота на българската общност в града, той е познат като художник, писател и общественик.
„Петрихор“ е новият му роман, който разсъждава над общочовешките, вечни теми за рода и семейството, за взаимоотношенията между членовете им, както и за мястото, на което принадлежим в света.
Книга за незавръщането, книга за дъжда, за романтичната обреченост на поколението ни, книга за сбъднати и досънувани пребродености. Детството е пребродено – цветно (смутено единствено от дъжда), обичта и младостта са пребродени – светли (смутени единствено от дъжда), историите, пасажите, връщанията в мисъл носят чистост, стремеж към отговорност. И обич. Много обич.
Васил СЛАВОВ
Възприемам книгата като откровен, честен и вълнуващ разказ за едно пътуване на сърцето от и към спомена, бродене по пътеки – познати и любими или забравени и обрасли с трева, в търсене на истината за живота и смъртта, за любовта, за победите и загубите, в търсене и на отговори на съдбовните въпроси „Кой съм аз?“ и „Къде е мястото ми в родовата редица?“.
Радостина ЗИКОЛОВА
Васевски разказва за обикновените неща от ежедневието без маниерност, без да насочва настоятелно читателя към един или друг извод – както за оценка на своите герои, така и в по-общ аспект. Всеки зачел се в „Петрихор“ има възможността да интерпретира родовата история, сравнявайки я не само с времето, което тя описва, но и със своите собствени житейски перипетии, радости и тревоги. Това прави романа по-общозначим и пригодим към съдбата на независимия читател.
Миролюб ВЛАХОВ – МИРОЛИЧ
Кирил Кристоф (Кирил Христов Кафозов) е роден през октомври 1963 г. в град Любимец, обл. Хасковска. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Автор на трилогията исторически романи, включваща и първия През граници и поколения. Пише както на английски, така и на български език. Публикувал е своите разкази в българските списанията зад граница: Амбиция, Чуждоземец и алманаха Любослов (издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света). Първата му книга с мемоари, издадена на български език, е В търсене на корените. След това излиза На кръстопътя на живота (изд. Мемра, 2016).
Книгите му са в жанровете исторически роман, вдъхновяващи емигрантски мемоари, пътуване във времето, преживяване извън тялото, задгробен живот, разкази, базирани на вярата от Източна Европа, България, Украйна и Гърция.
Кристоф прекарва ранните си години в България. На 27-годишна възраст през 1990-те имигрира в Съединените щати. Женен е и има три деца.
Професията му на физиотерапевт и лицензиран иглотерапевт, с докторска степен по Ориенталска медицина, дълбоко влияе върху творчеството му, обогатявайки го с уникална перспектива за лечението и трансформацията.
Книгата През граници и поколения печели първа награда в Indies Today Award / Memoir & Biography, също и Firebird Book Award / Memoir за 2024 г.
Кирил Кристоф е финалист в Автор на годината 2025 от The International Impact Book Award в категория Historical Fiction.
Трилогията е публикувана в Barnes & Noble, Amazon, включително и двете продължения: Finding Your Roots: One Man’s Journey to Discover His Ukrainian, Greek & Bulgarian Roots и Crossing Borders of Times: One Man’s Journey to Search for his Ukrainian, Greek & Bulgarian Roots.
Животът на богатите и известните винаги е предизвиквал интерес. Понякога дори и за Пирин Вихренски, който иначе гледа философски на нещата от живота. Новият му случай обаче го сблъсква с подробности от личния живот на общонационална знаменитост и младият детектив се втурва с типичната си решителност в една въртележка от противоречиви факти и събития... И въпреки че нищо не е такова, каквото изглежда, в крайна сметка истината ще заблести по-ярко от златото...
Това е осмият криминален роман от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски.
Добрият като умре – той си е добър, Господ има за него грижа, нема какво аз да го мисля. Ама лошият като умре, умира и лошотията му с него. И понеже сам се е наказал, докато е бил жив – крал, лъгал, мамил, псувал, бил, пил на усвес, никого не пожалил, на никого не помогнал, всичко осмърдел, влачил и трупал, – какво да го наказва и Господ! Та аз, да подсетя Господа да не го тура в трънето, че той в трънето е бил цел живот – гръмна с топчето, да чуе, и му преместя портретчето, да види. И съм сигурен, че ще ме послуша, щото, нали знаеш, Господ е милостив. Като мене.
из разказа „Фотето“
На тоя свят валчестите витски камъни и шъшкъните никога не свършват.
Ъгленска поговорка
„Шъшкъни“ е книга за онези хора и случки, които изглеждат обикновени и незначителни, но всъщност очертават смисъла на нашето съществуване. С тънък хумор, житейска мъдрост и неподражаем разказвачески стил, майсторът на късия разказ Йото Пацов за пореден път ни пренася в паралелната реалност на село Ъглен. През ежедневието на колоритните герои, през скръб и радости достигаме до простички, но дълбоки философии. Историите от „Шъшкъни“ предлагат избистрен фокус върху същественото в живота, благодарение на когото ще погледнете с други очи на света, който уж добре познавате.
БОЛКА срещу ВЯРА. Разтърсващ разказ за нечовешките изпитания на едно семейство – от борбата за дете до спечелената битка за неговото оцеляване!
• • •
Този разтърсващ разказ за нечовешките ми трудности да родя дете, а впоследствие да съм на косъм да го загубя, посвещавам на всички, които по пътя ми бяха до мен, помогнаха, жертваха се и ми вдъхваха вяра. Посвещавам я и на всички онези, които са загубили вяра, или смисъл за живот. Отчаянието е лош пътеводител. Низ от невероятни „случайности“ поставени от съдбата бяха онези трохички, с които Хензел ръсеше през тъмната гора, за да намери пътя обратно. Благодаря за тези скъпоценни трохички и за щастието да ги открия. Благодаря за чудото – Вяра, която се справи с физическата болка, навакса в развитието си; не се предаде, когато беше подигравана, унижавана и отхвърляна от връстниците си. Разказът ми е призив за толерантност и доброта към по-слабите, различните… Следите, които оставяме след себе си, са по-ценни от самия живот.
Жулиета Маринова
• • •
Истинската история във „Вяра“ на Жулиета и Вяра Маринови е дълбоко личен и разтърсващ разказ за житейските предизвикателства, които преодолява тяхното семейство. Още от самото начало читателят съпреживява тежките изпитания, през които Жулиета и съпругът ѝ преминават, докато се сдобият с дете, но ударите от съдбата не спират дотук. Тригодишната им дъщеря Вяра е диагностицирана с тежък мозъчен тумор. Авторките ни показват, че истинската сила идва от вярата, която се стреми към надеждата, и че безусловната любов е пътят, който преодолява дори и най-големите трудности.
Получил материална подкрепа от баща си, Пирин се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел е сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне.
И както всеки път досега, навлизането в сърцевината на случая ще срещне Пирин с неповторими и колоритни образи от всички социални прослойки...
Това е седмият криминален роман от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски.
Пермакултурен календар за България
Пермакултурата – тази иновативна философия в земеделието, позволява да се отглеждат растения природосъобразно, с много по-малко усилия, с минимална намеса от страна на човека.
„Пермакултурен календар за България“ представя широк набор от съвети за устойчивото земеделие и живот в хармония с природата, съобразени с климатичните особености в нашата страна.
Научете основополагащите пермакултурни принципи за планиране на градината, за правилно отношение към природните дадености като води, почви, плевели, микроклимат. Научете и различни техники на оформяне на лехи, правене на разсад, отглеждане, събиране и съхраняване на семена. Разберете как да смените отровните препарати с природни средства за борба с болести и вредители.
В книгата ще откриете полезна информация за сезонните дейности в градината през целия годишен цикъл. В края ѝ ще намерите и подробен календар, в който можете да си водите записки.
Наташа Маринова прави през 2014 г. дизайна на първата градска пермакултурна градина в България, биоградина "Витоша". Оттогава е активна в движението за градско земеделие, като го популяризира с множество лекции и работилници, базирани на пермакултурата. Има специалност "Управление на природните ресурси", получена във Vrije Universiteit в Амстердам и е работила като изследовател в тази област в университета във Вагенинген, Нидерландия. Обича да експериментира в градината си и да разширява границите на това, което се смята за възможно в нейните условия, както и да споделя наученото. Убедена е, че пермакултурата е ключът към разрешаване на повечето големи проблеми на настоящето.
По/стъпките му е роман, изпълнен с много хумор, философски разсъждения, исторически равносметки, политически заговор, любов, омраза, всякакъв вид алкохол... и едно шиле.
Във възможното близко бъдеще по време на ежегодния пешеходен поход „По стъпките на Ботевата чета“ традиционно присъства и представителна войскова част. Десетимата войници са ненавършили 40 години мъже – адвокат, данъчен инспектор, художник, патоанатом, съдия, университетски преподавател, одитор, двама далавераджии и бивш депутат. По пътя от Козлодуйския бряг до връх Околчица, където е лобното място на поета революционер, ги командват вечно пиян полковник и проклет капитан. Всеки преживява своите лични драми, осветени от лагерните огньове.
Накратко – хумористично-философска история за седем дни от живота на дванайсет зрели мъже. Или нещо съвсем друго?
Пътят към Ада е осеян с добри намерения!
Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план – да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка?
Оказва се – всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони – заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в „Ада“, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се озовава посред нощ на държавната граница начело на група нелегални мигранти, нуждата от водка и крясъци става още по-натрапчива. Защото всеки носи свой собствен ад. И твоят може би не е толкова горещ, колкото онзи на хората, бягащи от война, глад и сигурна смърт. Осъзнаваш, че ако се вгледаш в тълпата от бегълци, започваш да виждаш лица, а зад тях – съдби.
My Hell е от романите, в които сякаш няма невинни. На дневен ред излизат вечно актуалните въпроси за човечността, за законите, за омразата, за вярата… За избора между измамно правилното и очевидно грешното, което обаче ще ти помогне да живееш в мир със себе си, пък било то и в затвора. Ако и вие някога сте имали своите съмнения, своите грешки, които бихте направили отново, своите причини да заспивате трудно… добре дошли в „Ада“! И наздраве!
Тийнейджърките Савана, Донка, Алекса и Елисавета са жертви на различни престъпления. С помощта на отдадения полицай Свиленов те намират убежище от преследвачите си в затънтената селска къща на Мария Г. – жена, оказала се по неочакван начин свързана с тях. Четирите момичета са съвсем различни. Едната е дъщеря на богати хора, другата – на цигани, циркови артисти, третата е изгубено дете, а четвъртата – момиче с лоши родители. Какво всъщност е общото между тях?
Създаването на книгата има интересна история. Авторите са група ученици от Монтана, които основават Клуб за любители на кафе и дебели книги, с ментор Ели Лозанова. Всеки от тях пише от името на своя герой в романа, като по този начин историите звучат автентично и различно от останалите. Резултатът е ярък криминален роман, изпълнен с напрежение и засягащ важни за обществото теми.
Пътят – той е в приказкитe за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: „Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш“. И ти потегляш, под стъпките ти – зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш – надолу – бездна, нагоре– небе. Да паднеш – не искаш, да полетиш – не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си.
Ценка Пенева
По слогове и сечини. Избрани ловни разкази и есета
Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно – но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана… Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него:
Почит към словото и любов към хората.
Струва си да събираш само златото на приятелството.
Получава само този, който дава.
Ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на другарството.
С празна пушка бива, с празни очи – не.
Йото ПАЦОВ
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България
В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване – такъв, какъвто го е преживяла през 2017–2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво – в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво – в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му.
Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво да се желае, за да не бъде диагнозата „рак“ на практика присъда за толкова хора.
Христо Пацов, издателство „Потайниче“
Диагноза или присъда е левкемията? Посвещавам този разказ на сина си Борислав Костов, който завинаги остана на 21 години! Преплетох диагнозата и лечението на Борислав в Хематологията в София през призмата на въображението си. Като майка, как да приема смъртта на детето си? Как да продължа да живея? В стремежа си да осмисля загубата му, намесих Бог и един измислен „по-добър“ свят. Какво бихме направили, ако разберем, че сме изправени пред открехнатата врата на Отвъдното? Ще се пазарим със Създателя да отложи датата и часа на нашата смърт? Ще се примирим, че краят на живота ни е неизбежен и наближава? Ще помогнем ли на някого с каквото можем? Всеки сам избира как да живее, но Друг избира кога да умрем…
Цветелина Костова
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си.
Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите.
Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? Ще открие ли най-после дом?
Инспектор Даниел Целов не харесва празниците – стажът му в полицията го е убедил, че именно тогава броят на тежките престъпления нараства. Затова не остава особено изненадан, когато служебно телефонно позвъняване прекъсва другарската му среща навръх 24 май и го отвежда в апартамента на мъртвец с картонена парти шапчица на главата и свещичка, оформена като цифрата 1, в стиснатата му шепа...
С новия си роман Димитър Цолов се впуска в неизследвана до момента от него жанрова територия – криминалната проза, а всяка заподозряна прилика с лица и събития следва да бъде тълкувана като плод на авторовата фантазия.
Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света – кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не – обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга – фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш се защо са розовите очила – ами защото през тях светът е объл и мек, без остри ъгли и дори зелените богомолки са нежни и любящи.
Иван Вакрилов
