Студентски град от времето преди смартфоните.
Няколко момичета и момчета от специалност „Философия“ на Софийския университет решават да правят студентски вестник. А покрай него ври и кипи от влюбвания, раздели, приятелства и предателства...
История, изпълнена с комични ситуации и недоразумения по стаите на студентските общежития.
Един двупосочен билет, една мимолетна среща, едно момиче, една упорита любов, един променящ се свят.
Една история в сегашно време.
~~~
След изключителния успех в интернет, първият български блог-роман е вече на хартия в удобен джобен формат!
~~~
Теодора Славова е автор, чиито текстове за любовта и сложните човешки взаимоотношения са публикувани в множество уебсайтове, блогове и онлайн издания. "София–London–София" е дебютния ѝ роман.
Хавана. Екзотика, латино, слънчеви дни. Хора от всички краища на света идват, за да се насладят на нестихващото кубинско лято, но накрая винаги си отиват. Какво следва обаче, когато летният флирт се превърне в нещо повече?
Едно момиче от Хавана, прелистващо модните списания късно нощем и мечтаещо за света отвъд океана. Един моряк, добре познаващ този свят на възможности, но забравил какво е да имаш свободен дух. Ще бъдат ли те достатъчно смели, за да се протегнат към звездите и към любовта?
Стефана Белковска е автор на трите успешни романа „Чаках точно теб“, „Завинаги ти“ и „Остани“, определени от читателите като необикновени любовни истории, които ни учат да прощаваме, дори когато ни боли да търсим и откриваме себе си, осъзнавайки, че „не можем да променим хората, можем само да ги обичаме“.
Само половин година след последния си роман Стефана поднася на читателите нова доза романтика с новелата си „Любов в Хавана“, която обещава екзотична любов, горещи страсти и драматични обрати под жаркото слънце на Куба.
Гледах я, седнала на софата, преизпълнена с томителна нега, усещах младия дъх на млечната ѝ кожа, учестеното и дишане бе покана за ръката ми, която се плъзна по ефирната тъкан, едва прикрила най-сладостното тяло на света... Отново усетих онова божествено потръпване, което могат да усетят в първия миг на първата милувка само онези, които любовта е избрала, за да се наслади на самата себе си... Докосването на устните бе взрив от светлина, слънцето бе в нас, ние бяхме слънцето, някакви планети и звезди се въртяха наоколо, някакви галактики и вселени – но нищо не бе по-голямо и по-необхватно от любовта ни, защото тя бе самият Всемир...
Йото ПАЦОВ,
Еписто 22 – Ден на Конг Джонга
