Алхимия на любовта. Луда книга за любов и една университетска интрига
Това е книга за любовта и думите, с които тя се появява, танцува, тържествува, отива си и се превръща в спомен. Защото любовта най-често не умира, тя се оттегля, тя се скрива в усамотенията на света.
• • •
Като вземем за критерий цялостното творчество на Нихело Немо, бихме могли да кажем все пак, че този писател не е някакъв дълбокоумен многознайко, склонен към инфантилна регресия, а по-скоро един достоен за уважение интелектуален акселерат.
Нихело Немо (на латински – Никой и Нищо) без съмнение узаконява осезаемата „алхимичност“ на текстовете и изразява желание не за анихилиране на персоналността, а по-скоро на светско-профанния ѝ модус. В него има нещо много дръзко и крайно, което сякаш е знак и за потенциална готовност да се прекрачи границата на модерното и да се отиде отвъд. Ако някой иска да проникне в дебрите на неговите книги, ще трябва да се изправи на пръсти.
Проф. Петър Стефанов
Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело. Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си.
„42 дни“ е съвременна приказка за пораснали, която размива границите между магията и реалността, между божественото, животинското и човешкото.
Случи ми се преди време да попадна на най-многолюдния религиозен празник в историята на човечеството – Маха Кхумба Мела. Край Алахабад в Индия, където се сливат великата жълта Ганга, свещената бистрозелена Ямуна и небесната неосезаема Сарасвати се бяха сбрали 93 милиона души за да почетат своите и чуждите богове. Тогава се роди идеята за тази книга, в която са сбрани очерци за Великите учители на човечеството, които според думите на свами Муктананда Сарасвати са братя, защото всички са бозали от Кравата на мъдростта. Това е и моят поклон към всички онези индуисти, будисти, мохамедани, сикхи, джайни, православни, католици и всякакви други, които със сключени молитвено пред гърдите длани се кланяха тогава пред крушовото кръстче от Соколовския манастир, провесено на гърдите ми.
Книгата съдържа биографични очерци и десетки притчи, преразказани от мен, в които е откроено нравственото послание на религиозни и философски учения за човека и битието, за живота и вечността, за предназначението и смисъла на всичко под слънцето.
Йото Пацов
Гледах я, седнала на софата, преизпълнена с томителна нега, усещах младия дъх на млечната ѝ кожа, учестеното и дишане бе покана за ръката ми, която се плъзна по ефирната тъкан, едва прикрила най-сладостното тяло на света... Отново усетих онова божествено потръпване, което могат да усетят в първия миг на първата милувка само онези, които любовта е избрала, за да се наслади на самата себе си... Докосването на устните бе взрив от светлина, слънцето бе в нас, ние бяхме слънцето, някакви планети и звезди се въртяха наоколо, някакви галактики и вселени – но нищо не бе по-голямо и по-необхватно от любовта ни, защото тя бе самият Всемир...
Йото ПАЦОВ,
Еписто 22 – Ден на Конг Джонга
Чудото с българина. Мистични сказания
Тази книга е като глътка вода за умиращия от жажда в пустинята, тя е дълбоката въздишка на обезверения и отчаян българин. Но тя е и кокардата със свирепото лъвче на калпака на поборника, светената вода на вярата в калта на дните ни, светлината в прозорците на бащината ни къща, огънят в огнището на Бъдни вечер. С нея Йото Пацов, един от най-стойностните ни съвременни писатели вади от кладенеца на забравата бистрия спомен за стари събития и хора, способни на любов до саможертва, на подвиг до себеотрицание, на вяра до изпепеляване. Йото Пацов ни води от дълбините на времето през вълчия кожух на обезглавения жрец до животворната икона на св. Георги Зографски, от бича на арнаутина до музикалната кутийка на мънинката Вехбие, от сребърните котли на Йонка до пращящата клада на върналият се в Бога еничарин, от погубените в морската буря души до спасените от песента на Аника…
С тази книга Йото Пацов сътвори чудото с българина – направете го и вие, като я прочетете.
