Кирил Кристоф (Кирил Христов Кафозов) е роден през октомври 1963 г. в град Любимец, обл. Хасковска. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Автор на трилогията исторически романи, включваща и първия През граници и поколения. Пише както на английски, така и на български език. Публикувал е своите разкази в българските списанията зад граница: Амбиция, Чуждоземец и алманаха Любослов (издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света). Първата му книга с мемоари, издадена на български език, е В търсене на корените. След това излиза На кръстопътя на живота (изд. Мемра, 2016).
Книгите му са в жанровете исторически роман, вдъхновяващи емигрантски мемоари, пътуване във времето, преживяване извън тялото, задгробен живот, разкази, базирани на вярата от Източна Европа, България, Украйна и Гърция.
Кристоф прекарва ранните си години в България. На 27-годишна възраст през 1990-те имигрира в Съединените щати. Женен е и има три деца.
Професията му на физиотерапевт и лицензиран иглотерапевт, с докторска степен по Ориенталска медицина, дълбоко влияе върху творчеството му, обогатявайки го с уникална перспектива за лечението и трансформацията.
Книгата През граници и поколения печели първа награда в Indies Today Award / Memoir & Biography, също и Firebird Book Award / Memoir за 2024 г.
Кирил Кристоф е финалист в Автор на годината 2025 от The International Impact Book Award в категория Historical Fiction.
Трилогията е публикувана в Barnes & Noble, Amazon, включително и двете продължения: Finding Your Roots: One Man’s Journey to Discover His Ukrainian, Greek & Bulgarian Roots и Crossing Borders of Times: One Man’s Journey to Search for his Ukrainian, Greek & Bulgarian Roots.
Всеки човек има своята столица.
Моята е Ъглен.
На Белия бряг, хълма срещу селото, седя на пън, облегнал съм се на неотсечения брат – висок клонест дъб, седя на трон. Планетата ме носи по отъпкания си път из космоса. Над главата ми цъфти оранжевото вечерно небе, краката ми са потънали в зелена трева, наоколо висока сладкопойна гора, а пред мен се вие вития Вит. Жива и бистра реката се мята като мряна в коритото си през годините ту покрай единия бряг, ту покрай другия, дето е имало вода сега е камънак и върбалак, дето е било суша сега е вир или бързей. Селото отвъд реката, къщите и хората в тях са се скупчили като пилци в гнездо, за да им е топличко, за да се пазят от беди и врагове. Шаря с очи по махалите към църквата, кметството, читалището, училището, детската градина, бащиния дом, от покрив на покрив, а в съзнанието ми се редят и тълпят моите съселяни – стъпили на земята, щръкнали в небесата. Земята ги ражда и придържа, живеят всеки според орисията си и пак земята ги попива. Греят се на слънчевото огнище. Нощите ги заключват, дните ги отключват. Всеки – различен и всеки – като всички. Те омесват соковете на земята с лъчите на слънцето и сълзите на небето, за да се роди порязаницата хляб, буркана мед, чашата мляко, вино, лъжицата олио, бучката захар…
Христо ПАЦОВ
Това е книга за властта – най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците – още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ежби и делавери. И ако преди бъркахме бледия светлик на Лъжикервана с яркото сияние на Зорницата, сега всяка светлина е помръкнала в лъскавия блясък на Златния телец. Но въпреки всичко аз продължавам да вярвам в свободния дух, таланта и енергията на българина, в неговото достойнство и добродетели – затова вярвам и в бъдещето на България.
Йото Пацов
Това се оказа един много добър роман. Сред огромния поток от книги твърде редки са наистина хубавите. А още по-редки са онези, които могат да се нарекат книги-събития, даващи един внушителен, обобщен образ на обществото и времето, в което живеем и в което сме живяли.
Проф. д.ф.н. Светлозар Игов
