Вяра

БОЛКА срещу ВЯРА. Разтърсващ разказ за нечовешките изпитания на едно семейство – от борбата за дете до спечелената битка за неговото оцеляване!

• • •

Този разтърсващ разказ за нечовешките ми трудности да родя дете, а впоследствие да съм на косъм да го загубя, посвещавам на всички, които по пътя ми бяха до мен, помогнаха, жертваха се и ми вдъхваха вяра. Посвещавам я и на всички онези, които са загубили вяра, или смисъл за живот. Отчаянието е лош пътеводител. Низ от невероятни „случайности“ поставени от съдбата бяха онези трохички, с които Хензел ръсеше през тъмната гора, за да намери пътя обратно. Благодаря за тези скъпоценни трохички и за щастието да ги открия. Благодаря за чудото – Вяра, която се справи с физическата болка, навакса в развитието си; не се предаде, когато беше подигравана, унижавана и отхвърляна от връстниците си. Разказът ми е призив за толерантност и доброта към по-слабите, различните… Следите, които оставяме след себе си, са по-ценни от самия живот.

Жулиета Маринова

• • •

Истинската история във „Вяра“ на Жулиета и Вяра Маринови е дълбоко личен и разтърсващ разказ за житейските предизвикателства, които преодолява тяхното семейство. Още от самото начало читателят съпреживява тежките изпитания, през които Жулиета и съпругът ѝ преминават, докато се сдобият с дете, но ударите от съдбата не спират дотук. Тригодишната им дъщеря Вяра е диагностицирана с тежък мозъчен тумор. Авторките ни показват, че истинската сила идва от вярата, която се стреми към надеждата, и че безусловната любов е пътят, който преодолява дори и най-големите трудности.

Нека ти разкажа

Кратки истории, мисли и диалози на хора по пътя с диагнозата рак.

Диагноза или присъда

Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България

В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване – такъв, какъвто го е преживяла през 2017–2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво – в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво – в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му.
Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво да се желае, за да не бъде диагнозата „рак“ на практика присъда за толкова хора.

Христо Пацов, издателство „Потайниче“

Диагноза или присъда е левкемията? Посвещавам този разказ на сина си Борислав Костов, който завинаги остана на 21 години! Преплетох диагнозата и лечението на Борислав в Хематологията в София през призмата на въображението си. Като майка, как да приема смъртта на детето си? Как да продължа да живея? В стремежа си да осмисля загубата му, намесих Бог и един измислен „по-добър“ свят. Какво бихме направили, ако разберем, че сме изправени пред открехнатата врата на Отвъдното? Ще се пазарим със Създателя да отложи датата и часа на нашата смърт? Ще се примирим, че краят на живота ни е неизбежен и наближава? Ще помогнем ли на някого с каквото можем? Всеки сам избира как да живее, но Друг избира кога да умрем…

Цветелина Костова