Описание
*** (да) / 1
Денят започва с ехото от сутринта
и спомена
за хиляди умрели дни,
предшествали смъртта на вечерта.
Измивам сухите очи
с вода от мисли и молитви
към скъпа светлина
и тайна от дъга.
Посрещам утрешните изгреви
и залезите на забравени слънца,
защото чувам шепота на вятъра:
„Ти си господарка във света.“
Нахлузвам чистите сандали
и с повика на небесните колони
издигам се към острото на синевата,
високото на планинските подкови.
Обличам небесата.
В бяло-облачни къдели
изпредена пара от цветята
и нежни трели,
извити гласове -
на птиците децата.
Почивам си
и лягам във тревата.
Аз съм приказна позлата
от слънчеви сълзи.
Аз съм майка на земята.
Творение от обич и лъчи.
Възлюбено в сърцето
на божествени очи.
септември 1998
