Безлунни пътеки

С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе – думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно.

Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех – стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони – любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и...теб!

Росилина Хесапчиева

ПОСЛЕДНО ЛИСТО

Понякога пейките
зъзнат сами –
сигурен знак за раздяла
с минали сенки,
влюбени шепоти,
детски игри,
кучешки лай,
бира, смях
и марихуана...
Плиска дъждът
и приляга още върбата
към пръстта,
а голият дъб,
с последно листо
се протяга
към смеха,
който си тръгна.
Пейката мръзне,
подгизва от страх,
за върбата, дъба
и листото –
да не падне.