Посоки на телата

///

малката вечер е хванала

дърветата за ръцете

и танцува с тях

в ритъма на вятъра

празнотата на ноември

се простира по улиците

опакова сградите

лампите

плочките на тротоара

поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ

градът е облечен в късна самота

и тя така му отива

всяко жълто листо на асфалта

е обещание

за тиха и дълбока зима

всяко око на нощта

е будно

и гледа през теб

хоризонта