Те, вятърът

Вятърът – тоя нехранимайко – заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си.
Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни.
Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем.