Описание
Джулай
Знам – полунощ отдавна мина.
Росата се сипе по пясъка.
Вятърът свири на празна бутилка от вино,
изпито с приятели.
Скоро ще съмне и първият луд във очите ви
ще съм аз –
посрещачът на Слънцето.
Скоро ще съмне и първият дрезгав звук
ще е този…
Някой ще викне сърдито в просъница:
„Мани го тоя – пее на вятъра‘‘!
И ще прегърне жена си.
А аз – тази гола китара.
Томче лирика – скромно и талантливо заглавие, от сорта „нищо по-малко и нищо повече“. Но ти разбирай, скъпи читателю – томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му – ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ръба на избора и на последствията му, на ръба на любовта и опроверженията ѝ. И с една задължителна и спасителна ирония, която ще те принуди да си „тананикаш“ и най-болезнените думички и така ще те... обезболи. Оксиморон, но верен – обезболяваща поезия! Красимир Йорданов владее това чудо – да четеш, докато „тиха вулканичност те обземе“.
Камелия Кондова
