Макар и възприеман като „най-тъжния град на планетата“, във Видин всъщност изобщо не е скучно! Потегляме на северозапад за откриването на клуба My Hell – последното попълнение във видинския нощен живот. Това ъндърграунд местенце няма да погали сетивата ви с мекота и уют, а грубо ще ги разбърка с ярките си цветове, остри форми и пронизващ саунд. Точно толкова ударно и адско е и новото начало в живота на главната героиня в книгата My Hell!
Опитвайки се да избяга от столичната гмеж и шизофрения, тя яхва ситроена си и се прибира в бащината къща с идеята да направи реалност My Hell – по-малко нейна мечта, повече такава на починалото ѝ гадже. Със завръщането в родния град обаче, тя се връща и към много забравени хора и чувства от миналото. Старата гимназиална любов постепенно започва да се настанява отново в сърцето ѝ, а както знаем, това чувство никога не идва само. Тук любовта се сервира с малко страх, саможертва и незаконна дейност.
Главната ни героиня попада в схема за каналджийство, която прекарва бежанци (главно сирийски) през границата със Сърбия. 50 евро. Толкова средно струва един нелегално подритнат живот през следващата граница. Разбира се, ако е извадил късмет.
Новините за бежанци на нашата територия изведнъж спират да бъдат шум от екрана и придобиват съвсем различни измерения, когато погледнете тъгата в очите на децата или се сблъскате лице в лице с отчаянието на бременните и беззащитни жени. Тогава разбирате, че войната не е статистиката, която върви като фон на вечерята ви, а ужас, който променя милиони съдби. Тя не се измерва в нечии политически амбиции, а в невинните животите, които отнема. Не в откъснатата земя от другата страна, а в безмерната тъга, която опустошава безброй души.
С този ад ви среща My Hell. И обещава да бъде много горещ.
Не, не мислете повече за Видин като за тъжното място от картата на България! А по-скоро започнете да възприемате този град като „меката на екшъна“, защото My Hell ще ви качи на бясна и напрегната въртележка от емоции, ситуации и развръзки.
